За Прудон, Бакунин и Кропоткин ямболските младежи научават по време на следването си в европейските висши училища. Известно, че Ямбол се счита за център на анархизма в България. От тук се разпръскват анархическите идеи и от тук се дава тон на анархическата дейност. Анархизмът е идейно движение  на интелигенти, ученици, студенти и в по-малка степен работници, което се изразява в идеология на най-безкомпромисните идеалисти, недоволни от подменянето на възрожденските идеали за свобода и равенство. През 1910-911 г. в Ямбол вече има доста голяма група анархисти със собствен клуб, който става център за учениците от гимназията. Някои от тях възприемат идеите на анархизма за възпитание на свободни, неограничени личности и с голям интерес и ентусиазъм и стават техни последователи. Кръжокът „Луч” съвместява, както литературните търсения на учениците, така и увлеченията на повечето от тях по идеите на анархизма. Като дейни анархисти в гимназията се отличават Георги Шейтанов, Стоян Чобанов, Николай Драгнев, Димитър Стойнов.
Георги Шейтанов е роден на 14 февруари 1896 г. в град Ямбол. До месец май 1913 г. учи в гимназията в родния си град.  Там се запознава с анархистическите идеи и участва в създадения от учениците литературен кръжец “Луч”. През месец август на 1913 г.,  заедно със свои другари прави опит да запали Ямболския окръжен съд, заради което е арестуван от полицията. Успява да избяга от ареста и минава в нелегалност. В края на 1913 г. напуска България и посещава Румъния,  Цариград,  Палестина,  Египет и Франция. Живее известно време в Париж, където подържа връзка с руски революционери и френски интелектуалци. Пребивава известно време и в свободното училище на Себастиан Фор -“Кошерът”. През 1914 г. се завръща в България и след няколко престрелки с полицията е арестуван отново и затворен първо в Пловдивския, а по-късно и в Софийския централен затвор, където през юни на  1917 г. успява да избяга от затвора и в началото на 1918 г. заминава за Русия. Там сътрудничи на вестник “Всемирная революция”, където са публикувани статиите му: “Към българите в Русия”; “Сега или никога” и др.

След Октомврийската революция  се завръща в България. Започва да обикаля различни градове и села в страната и да развива анархистическа дейност. Обикаля градовете Ямбол,  Сливен,  Хасково,  Разград,  Русе, Кюстендил, Пловдив, Горна Оряховица, Килифарево и др.

След преврата на 9 юни 1923 г. участва, като четник в Килифарската чета и води няколко престрелки с полицията. Георги Шейтанов е убеден защитник и един от инициаторите на Единния фронт между анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни срещу правителството на Демократическия сговор на проф. Александър Цанков. Той пише писмо до анархистите в България и издава брошура насочена към интелигенцията, които намират широк отзвук в средите на левите интелектуалци с новите си идеи за единодействие в борбата срещу надигащия се фашизъм. В писмото си Шейтанов обосновава идеята си, че революцията идва и трябва да сме готови да я посрещнем. Пред тази действителност котерийните борби трябва да умрат. Социалисти, синдикалисти, всички заедно трябва да организираме един фронт, за да започнем революцията. Той много често е критикуван и влиза в спорове с много свои другари, които са негови идеологически противници.

На 25 февруари 1925 г. в София, участва в убийството на видния сговорист и поддръжник на македонското дело професор Никола Милев, с което си навлича присъда от страна на ВМРО. След атентата в софийската катедрала “Света Неделя”, организиран от Военната организация на Комунистическата партия  и последвалите априлски събития  Георги Шейтанов заедно с други участници в Килифаревската чета се събират над Килифарево. На 26-ти май 1925 г. Георги Шейтанов и Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово и откарани в Нова Загора. Под предлог, че ще бъдат заведени в София, за да бъдат съдени там, са закарани в околностите на гара Белово (Пловдивско), където са екзекутирани. Поддържа се и друга теза, че Георги Шейтанов, не е убит край гара Белово от полицията, а е отведен в околностите на Горна Джумая (дн. Благоевград), където е съден и убит от хората на Иван Михайлов, заради връзките му с комунистическия деец и привърженик на лявото крило на ВМРО, Димо Хаджидимов, както и заради участието му в убийството на проф. Никола Милев.

Анархистите отхвърлят войната, като най-голямото зло на човечеството. В окопите при Добро поле Димитър Хлебаров и Иван Мишев от 29-ти пехотен Ямболски полк агитират другарите си да оставят оръжието и да се върнат по домовете.                         В спомените си Панайот Коларов пише: „ Ние сме готови да посветим силите и живота си на революционна дейност за освобождението на работниците и селяните, а Георги Шейтанов е велик пример за нас. Той превръщаше революционна борба в най-скъпа за душата ни романтика. След всяка от неговите беседи аз чувствах готовност да се боря  и да умра с песен на уста за революцията.”

След Първата световна анархизмът бележи подем. Сред главните му идеолози от това време е Георги Шейтанов. За осъществяване на идеите му, неговите сподвижници в Ямбол обират пощата в града. Анархизмът традиционно намира благоприятна почва сред учениците в Педагогическата гимназия.

За влиянието на анархизма сред учениците съобщава в.”Тракиец”. „Най-печалното е, че горните класове на педагогическото ни училище са просто заразени, изтровени от тая язва, от която те са били въодушевявани, че служат на дело, носещо свобода, сравнявайки го с онова на старите български хайдути”. В началото на 1923 г. в Ямбол се провежда конгрес на анархистите в България, като в него участват 104 делегати и 350 гости от 89 организации в страната. Властта в Ямбол търси възможност да се разправи с голяма група анархисти останали в града след конгреса. Така се стига до ямболските събития на 26 март 1923 г., когато анархистите организират митинг против решение на правителството за изземване на окръжието от населението. Полицията и войската разпръскват митинга, след което започва престрелка и са убити един войник и един анархист. Командирът на гарнизона издава заповед, с която обявява военно положение в града. В спомените си за събитията Панайот Коларов пише: „ Градът за два, три дни беше запустял, никого не пускаха по улиците, от къща на къща претърсваха, да ли няма скрити анархисти.” След тези събития са арестувани над 200 души. В същата нощ 20 от арестуваните са разстреляни без предварително разследване, без съд и присъда. Сред убити те са: Никоалй Зафиров, Пани Бочков, братята Ангел и Георги Домусчиеви, Петър Главчев, гимназиста Кирил Кехайов и четиринадесет годишния Спиро Обретенов, Тодор Дръзев- един от ораторите на митинга. Той се предава сам на властите, за да поеме удара върху себе си и така да помогне на другарите си. На 24 април при опит за бягство по пътя към Сливен са разстреляни Николай Драгнев и братята Илия и Панайот Кратункови. Ексцесиите в града продължават до 5 април. Забранено е както движението, така и стоенето по прозорците на домовете на някои от ямболските улици. Ямболци и прогресивната общественост в България се разграничават от действията на властта. В пресата са публикувани множество протести и искания да се спрат гоненията и убийствата на  анархистите, а арестуваните да бъдат освободени. След събитията от 26 март 1923 г. анархистите преминават в нелегалност и се установяват в района на гр. Твърдица и Котелския балкан.